20Май2019

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages
Отлично представяне на ученици от СУЕЕ на Националния конкурс „Елиас Канети“ Водеща

Отлично представяне на ученици от СУЕЕ на Националния конкурс „Елиас Канети“

 

За поредна година ПГИУ „Елиас Канети“ и Международното дружество „Елиас Канети“ – Русе, организатори на Националния ученически литературен конкурс по мисъл на Канети, успяха да провокират младите творци с темата „Да се качваш и да слизаш от времето“ (из „Записки 1954-1993“).

В конкурса се включиха възпитаници на няколко русенски училища – ПГИУ, СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, МГ „Баба Тонка“, както и ученици от Бургас, Търговище, Силистра и др.

Журито отличи творбите на пет наши ученички – Вероника Андреева и Йоанна Стефанова от XIIА клас и единадесетокласниците Несрин Алиева, Паола Атанасова и Светломира Калчишкова. Вероника е участвала в четири от изданията на конкурса в категориите „Есе“ и „Рисунка“ и е заемала призови места, а Йоанна – в три. Първото място в категорията „Кратък разказ характеропис“ е поредният успех на Йоанна Стефанова, която тази година бе класирана за участие в националния кръг на олимпиадата по български език и литература.

Ученичките участваха в литературното четене, посветено на патрона на ПГИУ, а рисунката на Вероника бе включена в представителна изложба.

Пожелаваме на всички несекващо вдъхновение, на абитуриентките – много успехи по новия им път.

 

Да се качваш и слизаш от времето

Стълбоносача си е направо звезда! Едва ли има някой, който да не го познава и да не се е обръщал към него за помощ. Да си Стълбоносач, е призвание. Изискват се качества и умения, които не всеки притежава.

Стълбоносача е съпричастен към човеците, защото истински ги обича, и ако те се лутат в живота и страдат, му става мъчно за тях. Затова е избрал точно тази професия и изпълнява усърдно задълженията си.

Навсякъде този господин носи със себе си една висока стълба, по която времето е оставило следите си. Когато се разминат с него по улицата, някои хора, които не са наясно с какво точно се занимава, го гледат неразбиращо, а други дори се чумерят, щом забележат странния му вид, вземайки го за поза. За онези обаче, които са наясно с призванието му, да го срещнат някъде, е празник. Те веднага тичат към него, за да получат подкрепа.

„Какво пък толкова прави този чудноват Стълбоносач?“ – може би се питате вие.

Този неуморим филантроп често ни се притичва на помощ в моментите, когато най-много имаме нужда от него. Навестява ни, без да натрапва присъствието си, подпира стълбата на някоя стена и се изкачва към офиса си, за да ни даде това, от което се нуждаем. Той е там, когато майката тъжно поглежда към вече порасналото си дете, готово да излети от гнездото, за да ѝ припомни първите крачки на рожбата ѝ. Той е там, когато отчаяният и изморен от напразните си борби човек губи Смисъла, за да възкреси в съзнанието му онзи топъл юнски ден, в който е вкусил любовта за първи път. Той е там, когато възрастната дама в есента на живота си се опитва да си спомни лицето и гласа на милата си майка.

Стълбоносача се е посветил на своята мисия не само защото много обича хората, но и защото иска да им докаже, че страхът им от времето е неоправдан. Затова той всеки ден неуморно се качва и слиза от своята стълба, вземайки частица от това време със себе си. Поставил си е за цел да научи всички, че времето никога не изчезва и нищо не се губи – то остава скътано някъде и винаги може да се върне при своя „собственик“ макар и за кратко.

Сърцето на Стълбоносача е изпълнено с любов и вероятно тъкмо затова той е строг и суров учител. Често ни навестява, без да сме го викали, за да ни напомни, че земното ни човешко време е ограничено, че вчерашният ден вече е отминал и можем само да си спомним за него, няма как да превъртим лентата и да променим стореното, но ние сме отговорни да изживеем днешния ден така, че утре да не се измъчваме, виждайки в него грешки, които нямаме власт да редактираме.

Навярно Стълбоносача няма да се измори да ни подарява частиците от изтеклото време, ала той може да прави само това – да се качва и да слиза от своята стълба и да ни припомня най-скъпоценните ни мигове. Само от нас обаче зависи как ще оползотворим времето, което ни предстои. В това той не може да ни помогне…

Йоанна Стефанова

 



Дата на публикацията: 07 Май 2019 Автор: АдминПД

Галерия със снимки