Журито на десетото издание на състезанието по „Русезнание” присъди трети награди на Габриел Лезетян и Ани Лезетян от 6д клас за техните есета "Арменската общност в живота на град Русе" и "Арменската махала в Русе". Ръководител на учениците е учителят по история и цивилизация Георги Симеонов.
Ето и наградените творби:
Арменската общност в живота на град Русе
Водещата сила на живот на арменците е незатихващата битка от преживените трагични събития. Тази болка се предава от поколение на поколение. Арменците със своето поведение показват, че намират единство чрез духовно единение на националните ценности. В миналото и сега се приобщават към местните условия, бит и култура и обществен живот. Арменците се вписват със свой почерк в стопанската динамика запазвайки националните традиции и различност в историята на България и в частност Русе.
Битува трайно виждането, че арменците са хора на тънките занаяти - златарство, часовникарство, кожарство, килимарство и обущарство. Доста от първите фабрики в страната са открити от находчиви и предприемчиви арменци,които търгуват и с Европа. Установявайки се трайно в България, те дават своя дан за развитието на някои занаяти, в търговията, и промишлеността.
В трудните години, след Първата световна война, се открояват имената на арменски търговци, които въпреки голямото сътресение в търговията на града,наред с видни български търговци, продължават упорито.
През 1920 г. известният арменски индустриалец Харатюн Манукян е сред учредителите на акционерно мелничарско дружество „Зимница“. Най-известният предприемач в текстилния бранш е Аврам Аведисян. Нигохос Бедросян е автор на емблематични сгради в Русе, от които две са обявени за архитектурни паметници на културата. Те са Търговската къща - днес банка ДСК и къщата която днес е собственост на Никополската католическа епархия. Известният русенски търговец и индустриалец Саркис Куюмджиян, от 1907-а е сред основателите и член на управителния съвет на АД „Принц Борис“-фабрика за производство на барут и взривни материали. Щастието което спохожда русенци е идването на известния цариградски хирург Магърдич Тютюнджиян,по-подир известен като Русчуклиеца, чиято роля в бъдещия общественополитически живот на българските арменски колонии е голяма, а името му-синоним на непримирима борбеност.
Арменците тук не се чувстват чужди. Те са част от пъстротата на етнически общности в Русе и с работата си допринасят за формирането на отношение на взаимна толерантност и уважение. Арменците са благодарен народ и никога няма да забравят какво е направила за тях България.
Изготвил: Ани Лезетян-6клас
Ръководител: Георги Симеонов
Още от римско време, когато Русе е бил наречен Сексагинта Приста, е станувал римски гарнизон. През 4-5век в селището се преселва арменски легион. За наличие на арменска общност в града през 10-14век свидетелстват надгробни камъни с арменски буквени белези, намиращи се в двора на арменската църква. Върху тях са уточнени селищата, от които са дошли и времето на преселение на бежанците. През 13век идва нова вълна, втора, трета и така до 1896 г. в дунавския град броят на арменците достига 2000.
След злокобните години 1894-1896 и още по-страшните 1915-1922-ра, България е гостоприемна спасителка на арменските бежанци, които са прокудени от земите си в западна Армения от турското правителство, извършило първия геноцид на XX век в периода 1915-1916 г. Известно е и това, че 22 хиляди арменски бежанци са братски приютени от тогавашния заслужаващ поклон български народ. В Русе само за една нощ пристигат, около 700 голи и боси арменци. Всички те намират своето убежище и се настаняват в района на Арменската църква, която носи името „Сурп Аствадзадзин“(Света Богородица).
Построена още през далечната 1610 г. тя е най-старата Арменска църква в България. През 1832г. Храмът е поразен от пожар. Реконструиран е във вид, в който е запазен и до днес. Тъй като Храмът е строен през годините на турското робство, той е наполовина вкопан в земята, съгласно тогавашните закони на шериата.
Срещу църквата е построено арменското училище, което датира от втората половина на 19 век с името на създателя на арменската азбука-„Сурп Месроб Мащоц“. Тук около църквата е и читалището което започва своята активна дейност от 1930 г.
Така през 17 век в Русе се оформя общност, която се обособява в Арменска махала около църквата, в която има един по-малък олтар наричан от местните арменци-„Малката Богородица“. Тиха и спокойна е махалата, където и до днес всяко семейство спазва своите традиции. Те одухотворяват житното зърно, което е символ на благополучие, плодородие, любов между хората. Добри съседи уважаващи всички от другите религии. Въпреки своята затвореност арменците успяват да се интегрират и утвърдят в русенското общество. Стават неразделна част от живота на града.
Голям принос за това има и Арменското църковно настоятелство. Благодарение на дарители арменското малцинство в града дължи своя Културен дом „Ереван“ който и до днес събира своите деца по различни поводи.
Приоритет на съвременния арменец е образованието и просперитета на потомството. Множество членове на арменската общност са хора с образование и професии, доказали се на доста високи нива, реализирали се в областта на изкуството, културата, науката, спорта и много други професии.Наред с личната си реализация те се опитват да опазят и да развият собствената си общност чрез обществените формирования в страната. Затова в нашия град десетки арменски имена са оставили и оставят ярки следи.
Българският арменец е много горд със старите българо-арменски връзки.
Изготвил: Габриел Лезетян - 6 клас
Ръководител: Георги Симеонов
