30Ноември2021

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages

Анна Красимирова Ганева от VIa клас е победител в състезанието по Русезнание 2012, категория: есе

Баба Тонка
Есе


Символите са странно нещо. Понякога могат да направят от един обикновен незначителен човек такава историческа личност, която поколения наред да почитат, без да разберат истинската ѝ същност. Друг път обаче попадат точно в целта и открояват нечие дело, издигайки го до размерите на национален подвиг, дори тогава, когато извършителят му не е имал намерение или желание да прави това. В нашата възрожденска история такъв символ безспорно е личността на Тонка Тихолова Обретенова, останала позната като Баба Тонка. Когато се съставя стотицата на най-известните българи се натъкваме на сериозен проблем – подчертано мъжкия състав на най-влиятелните личности. Това има своето обяснение в патриархалния (а за миналия и част от този век направо и ориенталски) характер на българското общество и обществения живот, в който на жената се е падало единствено ролята на майка и домакиня. Ние нямаме своята Жана д'Арк, която би могла да въплати силата на женското начало в миналото на нашата нация. Затова пък имаме Баба Тонка, която по друг начин въплъщава и символизира виталността и силата на народа ни в трудните години на националното възраждане и борбата за политическо освобождение.
Родена през 1812 г. в село Червен, Русенско, тя е почти връстница на началото на Българското възраждане и на онова раздвижване на духовете, което в крайна сметка ще доведе до политическа еманципация на българите. Живота на Тонка Обретенова не се отличава по нищо от битието на хилядите български жени от онази епоха, в която тяхното бъдеще би могло да бъде единствено на добра стопанка и трудолюбива къщовница. Именно то я прави подходяща за онзи символ, в който тя се превръща по-късно.
Много е говорено и се говори за демографския потенциал на българската нация, за нейното бъдеще и физическото й оцеляване, за раждаемостта и възпитанието на подрастващите поколения. В епохата на Възраждането тези нелеки и съдбоносни за оцеляването на нацията задачи са стоварени почти изцяло върху българската жена и майка, най-добрият символ на която си остава Тонка Обретенова. Може би звучи банално, дори малко преувеличено, но за да имаше хора за бесилките, четите и мрачните зандани на Диарбекир, някой трябваше да ги роди, отгледа и възпита.
Баба Тонка ражда седем деца, пет момчета и две момичета – и всички те по-късно активно се включват в българското националноосвободително движение. Въпреки трудния си живот – смъртта на съпруга ѝ Тихо Обретенов и грижите за многобройната челяд, тя нито за момент не допуска да се отчужди от народните работи. От 1867 г. нейният син Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград, а през 1868 г. заедно с по-големия си брат Ангел е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В акцията на четата Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.
Със съдбата на четниците е свързана и една от най-трагичните, но и най-достойните постъпки на Баба Тонка, олицетворяваща почти незабележимото, но важно присъствие на българките в освободителните борби. Благодарение на нея останките на обесените от властите бунтовници са погребани по християнски, а черепът на Караджата е укрит и става национална реликва. Захарий Стоянов отбелязва, че през 1878 г, нейните синове и другарите им се завръщат от заточение, тя ги посреща с тази светиня от отминалите епични времена.
През 1875 г. вече е ход подготовката на Старозагорското въстание и в борбата се включва още един от синовете на Баба Тонка – Георги Обретенов.
Въпреки тежките удари, семейството на Тонка Обретенова продължава да бъде в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години. Никола Обретенов заедно с Тома Кърджиев, Георги Николов и др. са ядрото на оживена и просветната дейност в русенското читалище „Зора". В създадения през есента на 1871г. революционен комитет, Никола Обретенов е централна фигура, а къщата на Баба Тонка става главно скривалище и разпределителен център за революционната дейност в района. Освен синовете на Тонка Обретенова в националноосвободителната война се включва и нейната дъщеря Петрана. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция от вътрешността с Гюргевския комитет минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка.
Във въстанието дава още една жертва - синът ѝ Георги загива в четата на Стоил Войвода. Другият ѝ син Никола, е сред Ботевите четници. След разгрома на четата той е заловен и осъден на заточение в Мала Азия. Така за по-малко от осем години четирима от петима синове на Тонка Обретенова дават младостта или живота си за българската свобода.
Много е говорено и писано за приемствеността между поколенията в борбата за Освобождението. Няма по-ярък неин символ от онова, което направи за тази свобода Баба Тонка със своите синове и дъщери.

Тонка Обретенова, Тихо Обретенов, Анастасия Петрана, Петър Ангел, Георги, Никола, Атанас


Анна Красимирова Ганева
от VIa клас
СОУЕЕ "Св.Константин-Кирил Философ"
СИП – Русезнание
с ръководител Георги Симеонов
Ползвана литература „Когато Русе беше Русчук"- Георги Чендов

 



Дата на публикацията: 09 Май 2012 Автор: Админ1

Галерия със снимки

 

Социални мрежи

Абонамент

Електронен абонамент за новини и важни съобщения от СУ за европейски езици