Проблемите, причинени от тормоза в училище, не свършват с прекратяването на насилието, показва изследване, цитирано от MedicalXpress. Изследването е направено от университета "Ставангер" и от Центъра за кризисна психология "Берген" в Норвегия и показва, че жертвите може да имат нужда от дълготрайна подкрепа.
Изследването е направено върху 963 деца на възраст между 14 и 15 години в норвежки училища и е установило чести случаи на посттравматичен стрес сред учениците, станали жертва на тормоз. Симптоми имали близо 33% от участниците, които са заявили, че са били жертви на насилие в училище.
"Това е важно, но за съжаление не неочаквано заключение", смята психологът Тормод Идсоя, един от авторите на изследването. "Тормозът се дефинира като дълготрайно физическо или психологическо насилие от страна на индивид или група. То е насочено към човек, които не може да се защити в този момент. Знаем добре, че тези преживявания могат да оставят сериозни следи върху жертвите", коментира той.
Изследването е публикувано в журнала Journal of Abnormal Child Psychology. То е измерило до каква степен учениците имат натрапчиви спомени и проявяват отбягващо защитно поведение. Това са два от трите дефинитивни симптома на посттравматичното стресово разстройство. Третият симптом, активиране на психологически стрес, не е бил измерен от изследването.
Друго изследване върху хора в трудова възраст, наскоро установи, че между 40 и 60% от възрастните, които са били жертви на тормоз в училище, проявяват тези симптоми в различна степен. Малко са изследванията, правени върху деца обаче.
"Травматичните преживявания или напрежение, което е причинено от другите, често карат хората да страда повече, отколкото злополуките например, обяснява Идсоя. Може би това е причината толкова много ученици да проявяват такива симптоми."
Те могат да предизвикат сериозни проблеми с концентрацията, да имат разрушителен ефект върху всекидневието на децата и да им попречат да водят нормален живот. Психологът е виждал от първа ръка как се отразяват на децата симптомите на посттравматичното стресово разстройство.
"Учениците, които непрекъснато са спохождани от мисли или спомени за болезнени преживявания и които изразходват много енергия, за да ги потиснат, очевидно трудно ще се концентрират върху уроците си. Това обаче не се вижда лесно – те често страдат мълчаливо."
Изследването показва, че момичетата по-често показват симптоми на посттравматичен стрес от момчетата. "Това е в съответствие с други изследвания за психологическото напрежение", коментира Идсоя.
"Установихме също, че тези деца, които проявяват най-тежки признаци на посттравматичен стрес, са в малка група ученици, които, освен че са жертви на тормоз, често самите те упражняват тормоз върху други деца." Психологът не може да даде ясно обяснение защо някои групи са по-податливи към разстройството от други, но това според него е проблем за повечето специалисти по психологически травми.
"Възможно обяснение е например, че трудните преживявания в по-ранна възраст правят жертвите по-уязвими, заради което те по-често развиват симптоми или имат проблеми с психичното си здраве."
Психологът се надява, че резултатите от новото изследване ще помогнат на децата, жертви на тормоз, да получат продължителната подкрепа, от която се нуждаят.
"В такива ситуации отговорността на възрастните не е ограничена само до прекратяването на тормоза. Те трябва да проследят възстановяването на жертвите". Впечатлението на учените е, че подкрепата, която се предоставя на децата, е неадекватна.
"В норвежките училища се отделя много сериозно внимание на това да се спре тормозът и да се предостави незабавна подкрепа на децата. Тя обаче спира прекалено рано. Въпреки че насилието го няма, посттравматичният стрес остава за много дълго време при някои деца", обяснява той. "Не е лесно да се види кое от децата непрекъснато се бори с лоши спомени и отбягва другите. Затова учителите трябва да имат повече информация за тези състояния."
Според него учителите трябва да получат специално обучение, за да могат да разпознават децата, страдащи от посттравматичен стрес, и да могат да ги обучават адекватно, за да превъзмогнат трудностите.
За да проучат по-подробно връзката между посттравматичното стресово разстройство, норвежките учени ще се присъединят към свои финландски колеги, които провеждат подобно изследване върху 1100 ученици през последните няколко години.
Източник: www.paideiafoundation.org