01Декември2024

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages
От местопрестъплението: Facebook Водеща

От местопрестъплението: Facebook

Децата ви може да станат мишена на нападения.

 След като една тийнейджърка в Англия бе убита по сексуални причини от човек, представящ се във "Фейсбук" за тийнейджър, в британската версия на сайта бе добавен "паник бутон", който позволява на младежите да съобщават направо на властите за нежелано внимание, включително и за киберпосегателство. Но в американските или международните версии на "Фейсбук" още няма такъв бутон и не е известно дали компанията планира да го добави.


5 начина, по които Facebook вреди на здравето

 Много проучвания откриват връзка между редовната употреба на Facebook и лошото душевно и телесно здраве. Социалната мрежа днес е неотменна част от живота на много от нас. В края на 2011 г. тя имаше 845 активни потребители всеки месец, като 483 от тях я ползват всеки ден. Изследване на фирмата за пазарни проучвания „Нилсен” пък показа, че средният Фейсбук потребител прекарва четири пъти повече време в социалната мрежа, отколкото на всеки друг сайт. Това не може да не ни се отрази по някакъв начин, нали? Експертите очертаха пет начина, по които Facebook може да навреди на душевното ни здраве.

 1. Хранителни разстройства

Според проучване на 600 потребители на възраст от 16 до 40 години, проведено от Центъра за хранителни разстройства „Шепард Прат”, над половината хора се чувстват зле за тялото и теглото си, виждайки собствените си и чужди снимки във Фейсбук. И този път не са засегнати главно жените – 40% от интервюираните мъже са заявили, че пускат негативни коментари за външния си вид под собствените си снимки. 32% се натъжават, когато се сравняват със снимките на приятелите си. А 44% биха искали да тежат колкото виртуалните си познати.

 2. Ниско самочувствие и депресия

Съобщенията, които приятели оставят на стената ни, ни карат да се чувстваме по-нещастни. Това се дължи на факта, че спонтанно се сравняваме с близките си. Ако хората около нас пишат весели неща и се хвалят с постиженията си – което на практика се случва всеки ден – ние започваме да се отчайваме за собствения си житейски успех. Ефектът се засилва от факта, че повечето хора предпочитат да споделят само позитивните неща от ежедневието си, а спестяват по-нелицеприятните, карайки останалите да мислят, че всичко при тях е наред. Според психолози от Мадридската бизнес школа решението е да намалим броя на онлайн приятелствата си и да „шкартираме” най-големите самохвалковци.

 3. Психологични разстройства

Освен че ни депресира, Facebook може и да ни подлуди – в буквалния смисъл на думата. Професорът по психология от Калифорнийския университет Лари Роузен е открил, че тинейджърите и младите хора, които прекарват много време в социалната мрежа, рискуват да се натъкнат на богата палитра психологически проблеми като мания, параноя, агресия и антисоциално поведение. Освен това Фейсбук налива масло в огъня на онези, склонни към патологичен нарцисизъм, като им позволява непрекъснато да рекламират нездравото си себелюбие.

 4. Стрес

Да напишете „Честит рожден ден!” на стената на приятелите си не е толкова стресиращо, колкото да отидете на купона им, но това не значи, че Фейсбук прави живота ви по-лесен. Д-р Кати Чарлс от единбургския университет „Напиър” публикува проучване, показващо, че повечето от изследваните потребители изпитват постоянно някакъв вид стрес, свързан със социалната мрежа. 12% са казали, че тя ги кара да се чувстват непрекъснато неспокойни. Особено стресираща била мисълта да не се пропусне някаква важна публикация, феномен, който стана толкова популярен, че вече си има собствено медицинско наименование – страх от пропускане.

 5. Пристрастяване

В каталога с обичайните пристрастявания се нареди и най-новото – страстта към Фейсбук. Учени от Чикагския университет анализирали над 8000 доклада за ежедневните нужди на 250 участници и открили, че отказването от Фейсбук за много от тях е по-трудно от отказването на цигарите и алкохола. И хората явно осъзнават това – терминът „пристрастеност към Фейсбук” е един от най-често пусканите в големите търсачки.

 Източник: www.manager.bg


Вредата и ползата от Facebook

Живеем в динамично и забързано време, в което компютрите са неизменна част от живота ни. Голяма част от населението на планетата ни и особено младите хора прекарват твърде много време в така наречените социални мрежи. Много малко са онези обаче, които се замислят какво губим и какво печелим от това.
Известно е, че основната идея на социалните мрежи  е да ни помогнат да организираме социалните си контакти. До голяма степен това се получава - онлайн комуникацията е налице, натискаш няколко копчета и приятелите ти са при теб. А какво се случва с реалното общуване? Не забравихме ли как да говорим помежду си? Не заместиха ли така наречените емотикони умението дружелюбно да подадем ръка?!

Тези и много други са причините, които ме карат да се спра именно на въпроса за вредата и ползата от общуването във Facebok.

И така, каква е ползата от Facebook? Може би много по-малка от вредата. Мрежата ти дава възможност да се свържеш с роднини, близки, приятели, които са далеч от теб, да разбереш как са, да видиш дали са се променили. Създаваш си профил и готово - това е реалност. Какво следва обаче? Всички, които те познават, започват да искат приятелство. Някои, за да се свържат с теб, други, защото са си включили в състезание за набиране на приятели, трети от любопитство и какви ли не още причини. Няма как, принуден си да натиснеш "приемам", защото иначе те смятат за горделив и надменен. И така започва едно ежедневно чатене с часове, разглеждане на профили, снимки, постове и т.н. Докато в един момент усетиш, че си се пристрастил, че имаш нужда ежедневно уж да хвърлиш един поглед, а се самозабравяш и губиш ценно време, което би могъл да използваш за много по-полезни неща.

Случва се така, че много хора понижават самочувствието си и изпадат в депресии, защото "самохвалковци" са споделили постиженията си, качили са на стената си снимки от места, на които не всеки може да си позволи да отиде и т.н.

Това обаче не е ситуация без изход. Психолози от Мадридската бизнес школа съветват да "шкартираме" хората, страдащи от нарцисизъм, които непрекъснато рекламират своето себелюбие. Друга причина за ниско самочувствие може да бъде непрекъснатото сравняване на свои снимки с чужди. Често това води до хранителни разтройства, тъй като започва един стремеж за намаляване на телесното тегло. Следват диети, гладуване, болести... Това е проблем не само за жените, но и за мъжете. Според едно американско проучване 40% от мъжете пускат негативни коментари под снимките си и изказват желание да изглеждат като връстниците си.

А сега и нещо "положително" за хората, които не смеят да кажат това, което мислят очи в очи. Facebook за тях е идеалната възможност. Публикуваш нещо по нечий адрес, без да се замисляш истина ли е, или не, без да ти пука, как се чевства човекът, който си коментирал, без да си даваш сметка, че тона е психологически тормоз. Важното е да се направиш на важен и значим, да унижиш, да злепоставиш, без да си даваш сметка, че и ти може да изпаднеш в същата ситуация. Това обаче не е начинът да проявиш смелост, защото смелите не се страхуват да кажат това, което мислят в очите на хората и не се крият зад монитора.

След всичко казано, може би вече не изглеждам в крак с времето. Не отричам изцяло общуването в социалните мрежи, но след доста безцелно пропиляно от мен време, след ударите под кръста, които получих от социалните си "приятели", си давам сметка, че човек може да се занимавас по-значими неща, да отделя повече време за близките си, вместо да се потапя до самозабрава във виртуалното пространство, да живее тук и сега, а не в някаква онлайн представа за хубав живот. 

Източник: truth1.blog.bg


А вие пристрастени ли сте към Фейсбук?

 Facebook заема голяма част от ежедневието ни. Това е неоспорим факт. Напоследък все по-голяма популярност набира мнението, че нещо, което го няма в тази социална мрежа, все едно въобще не се е случило. Все по-често обвиняват Facebook в това, че вреди на реалните взаимоотношения между хората, че съсипва бракове, че пречи на религията... Но каквото и да се говори - трудно можем да се откажем от профила си, нали? Това си е сериозно пристрастяване!

Според психолозите има група от признаци, чрез които се определя степента на зависимост при алкохолици, наркомани или хазартни зомбита. Някои от тях много напомнят на отношението, което имаме към социалната мрежа днес:

- Зависимите изпитват силно желание, влечение към дадено вещество. Вие не изпитвате ли понякога силно желание да отворите страницата си и да надзърнете, дори само за миг, какво се случва там?

- Те отделят все повече време за хазартни игри. Вие не отделяте ли все повече време за Facebook, дори тогава, когато си кажете "Този път ще е за малко".

- Нарушаване на способността за контрол към влечението. Това може да се изрази и с изречението „Ех-е-е-е, кога минаха два часа пред този компютър, дори не ги усетих!"

- Приемане на дадено вещество с идеята, че то помага на съзнанието да се отърсиш от проблемите. Не засядате ли за повечко пред компютъра, когато нещо ви тормози - например намалелият бюджет, любовна драма, предстоящ изпит?

- Отпадане на алтернативни удоволствия за сметка на влечението. Колко пъти сте отказвали за излезете, а сте стояли затворени сами - само вие и Facebook?

- Продължителна употреба, въпреки очевидните неприятни последици. Понякога сте си казвали, че Facebook ви влияе зле, но въпреки това нямате сили да изтриете профила си...

- Опитите за ограничаване на приема водят до раздразнителност. Има дни, в които си казвате, че днес няма да влизате във Facebook, но нещо постоянно ви човърка отвътре - какво ли се случва там сега?

- Зависимият лъже близките и приятелите си за степента на своята зависимост. "Не, аз мога и без Facebook! Наистина!" - казвали сте го, нали?

Задълбочаването на зависимостите според специалистите води до загуба на работа (навярно и до лоши резултати по време на сесията), прекъсване на приятелства, влошаване на паметта и дори до престъпно поведение. Може би и пристрастяването към Facebook би могло да доведе също до тези нарушения. Е, навярно само без престъпното поведение... Опитът за отказ събужда психични странични ефекти - тревога, безпокойство, раздразнителност, депресия.

Тревожно става и тогава, когато започнете да плащате интернета си, само за да ползвате Facebook. Или пък когато си купите телефон с вграден безплатен Facebook, за да бъде навсякъде с вас. Или пък когато на ден влизате в профила си по много пъти и очаквате да видите нещо ново и се разочаровате, когато всичко си е същото. Или пък когато имате 400 приятели в списъка, а няма и един, на когото да се обадите за по едно кафе.

Но не се тревожете, ако сте преминали границата и откривате в себе си повече от 3 признака. Все пак има лечение. При това много лесно - предвижвате мишката до стартовата линия, избирате „Изключи компютъра" и... заживявате отново в реалния живот. Излизате с приятели, смеете се, купонясвате. А ако седнете в заведение с WiFi - не вадите телефона си в търсене на свещената връзка със социалната мрежа.

 Източник: media.framar.bg



Дата на публикацията: 25 Март 2014 Автор: СУЕЕ