01Декември2024

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages
Софийският университет, Медицинският университет-София и Техническият университет-София са водещите университети в България. Водеща

Софийският университет, Медицинският университет-София и Техническият университет-София са водещите университети в България.

Това показват данните от рейтинговата система на висшите училища в България за 2014 г. Тя бе представена днес от екипа, който изпълнява проекта, финансиран по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" - дирекция "Висше образование" в МОН, която работи с консорциума от организациите Институт "Отворено общество", социологическа агенция МБМД и "Сирма Солюшънс".

Системата, създадена през 2010 г., съдържа информация за всички 51 акредитирани държавни и частни висши училища, които обучават в специалности в общо 52 професионални направления. Класациите в системата са направени на база 68 от общо над 100 индикатора в системата. Индикаторите, които не са използвани за класации, са информационни и, например, дават информация за брой студенти, брой преподаватели на трудов договор, или не са били използвани заради недостатъчна надеждност на събраните данни.

Класациите са направени на база 6 основни групи индикатори. Тежестта им се разпределя по следния начин: "Реализация и връзка с пазара на труда" - 35%; "Учебен процес" - 25%; "Научни изследвания" - 20%; "Престиж" - 10%; "Социално битови и административни услуги" - 5%; "Учебна среда" - 5%.

В тазгодишните рейтинги има две промени спрямо миналата 2013 година. Едната е, че е добавен критерият "Институционална акредитация" (цялостната оценка на Националната агенция по оценяване и акредитация за висшето училище), заради който тежестите на други индикатори са намалени.

90% от индикаторите са обективни. При тях информацията е извлечена от централизирани регистри. Субективните индикатори, съдържащи информация, получена чрез анкети, са 10%.

Класации

Софийският университет е лидер в 21 от общо 22 класации по професионални направления, в които обучава студенти. Те са: Билогия, Биотехнологии, Икономика, Информатика, История и археология, Математика, Науки за земята, Обществени комуникации (тук СУ дели първото място с Американския университет), Педагогика, Педагогика на обучението по..., Политически науки, Право, Психология, Религия и теология, Социални дейности, Социология, Туризъм, Физически науки, Филология, Философия и Химически науки.

Най-старият ни университет отстъпва първото място само в едно от направленията, по които обучава студенти - Администрация и управление, където лидер е Американският университет с 66 точки, а СУ е на второ място с 62.

Безспорен водач в областта си е Медицинският университет в София. Той е №1 във всяко от петте направления, по които обучава студенти: Медицина, Дентална медицина, Фармация, Здравни грижи и Обществено здраве.

Софийският университет и Медицинският университет в София са двете висши училища с най-висок сбор точки от всички оценени направления по висши училища - 75. Толкова има СУ в направление "Математика" и МУ-София в направление "Медицина".

"Най-силните страни на Софийския университет са престиж, високо ниво на научна дейност и добра реализация на завършилите, на практика, всички направления. Най-слабите му страни са ниското ниво на удовлетвореност от социално-битовите условия и от административното обслужване, което преподавателите смятат за най-маловажно", коментира изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.

Техническият университет в София е лидер в 5 от 8-те направления, в които обучава студенти.Те са: "Енергетика", "Комуникация и комуникационна техника", "Машинно инженерство", "Транспорт, корабоплаване и авиация" и "Общо инженерство".

Химикотехнологичният и металургичен университет е водещ в 3 от 5-те си професионални направления. Те са: "Химични технологии", "Материали и материалознание" и "Електротехника, електроника и автоматика".

"Тези четири университета са в групата на висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на публикации в научни издания", каза още Стойчев.

12-13 университета имат характеристиките на изследователски университети с високо ниво на научната продукция, тоест с индекс на цитируемост над 10 - поне 10 статии в научни списания, цитирани поне 10 пъти.

Тревожен е фактът, че в България има има 15 университета с индекс на цитируемост 0 или не присъстват в международните бази данни Scopus и Web of Knowledge. Това означава, че за обхванатия 5-годишен период (2009-2013 г.) те не са имали нито една статия, която да може да бъде цитирана, коментира Стойчев.

Единственият частен университет в България, който е лидер в професионални направления е Американският университет. Той е №1 в обучението по направленията "Администрация и управление" и "Обществена комуникация и информационни науки".

Реализация

Средно 45.90% от завършилите висше образование работят на позиция, изискваща висше образование, показват данните.

"Това е и големият проблем на образованието - че над половината от завършилите работят на позиции, за които не се изисква висше образование. По-големият проблем е, че дори на 5-ата година след завършване този индикатор не се подобрява чувствително. Тоест имаме структурен проблем. Най-вероятно тези хора никога няма да получат позиция, за която се изисква висше образование", коментира Стойчев.

Най-ясно този проблем се вижда при реализацията на завършилите "Икономика" и "Администрация и управление", където едва 1/3 от висшистите работят на позиция, за която се изисква висше образование.

"Проблемът не е, че произвеждаме много студенти, а че е сгрешена структурата. Има професионални направления със съществени дефицити и, същевременно, има сектори с излишък на кадри", коменира Стойчев.

Най-добре по този показател се реализират дипломиралите се в специалност от направление "Военно дело" - 98.13% заемат длъжност, изискваща висше образование.

След военните най-добре се реализират завършилите "Фармация" (94.86%), "Стоматология" (94.29%), "Медицина" (94.10%). След тях се нареждат специалистите по здравни грижи със 77.2% реализация на мяста за висшисти. Приблизително такъв е процентът и за "Ветеринарна медицина" - 76.92%.

Най-малко висшисти, завършили "Туризъм", работят на позиции, изискващи висше образование - 18.69%. Непосредствено преди тях са завършилите "Изобразително изкуство" с 20.84% и "Металургия" - 25.18%.

Най-добре се реализират завършилите военно дело във Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" - 100% от завършилите заемат длъжности, изискващи висше образование. На второ място е Националният военен университет във Велико Търново (99.53%), на трето - Военната академия в София (97.60%).

Традиционно добре се представят медицинските университети по този показател. Там процентът на реализираните висшисти е над 90. Над 90% от завършилите "Архитектура, строителство и геодезия" в Академията на МВР и "Информатика и компютърни науки" също се реализират на позиции, изискващи висше образование.

Прави впечатление, че реализацията зависи не само от специалността, но и от завършения университет. Едно от направленията, което предполага добра реализация, е "Комуникационна и компютърна техника". Само 4.17% от завършилите го в Пловдивския университет обаче се реализират на места за висшисти. 

По отношение на заплатите най-висок е средният осигурителен доход на завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет - 1860.45 лева. Данните показват средния доход на завършилите направлението за последните 5 учебни години. На второ място за официалните заплати на завършилите "Военно дело" във Военната академия "Георги Стойков Раковски" в София - 1715.10 лева, следвани от дипломиралите се в "Администрация и управление" на Американския университет - 1572.56 лева.

Най-нисък е средният осигурителен доход на завършилите "Електротехника, електроника и автоматика" в Югозападния университет в Благоевград - 500.17 лева и "Музикално и танцово изкуство" в същия университет (512.66 лева).

"Безработицата сред завършилите висшисти през последсите 5 г. е 3.77%, тоест няколко пъти по-ниска от средната безработица за страната, като има професионални направления с нулева безработица - например в здравеопазването и IT сектора, отбеляза Стойчев и коментира, че висшето образование в България "видимо намалява риска от безработица". Най-високата безработица сред висшистите е при завършилите животновъдство - 7.12%, но дори тя е под средната за страната.



Дата на публикацията: 02 Декември 2014 Автор: СУЕЕ