Тормоз в училище от връстниците означава, когато едно дете или група деца нарочно се отнасят лошо към друго дете, което е по-слабо и не може да се защити (да им отговори): например дразнят го, обиждат го, подиграват му се, измислят му неприлични прякори, бутат го, удрят го или го ритат, заплашват го, взимат му нещата, изнудват го, заключват го в стаята или правят други неприятни неща. Тормоз означава също така когато за някое дете се пишат обидни неща, например по дъската, стените, разпространяват се злобни слухове, клюки и измислици или когато другите деца нарочно го изключват от игрите, не искат да говорят или да правят нищо заедно с него.
Тормоз означава, когато към дадено дете се отнасят по този начин не само веднъж (еднократно), а много пъти или в продължение на дълго време.
Тормозът се различава от конфликтите, караниците или схватките в училище, които възникват между деца с приблизително еднаква сила. При тормоза едно дете (група деца) са очевидно по-силни от другото дете, което е по-слабо и не може да се защити, да отговори на тези, които го тормозят.
Тормозът от връстниците в училище често се определя като „мълчалив кошмар“, защото много деца се срамуват да признаят дори пред родителите си, че са обект на тормоз.
Освен това тормозът често е таен/ прикрит, защото този, който тормози другите не поема риска да го прави публично или пред някой, който може да го спре.
Предупредителни сигнали за възможен тормоз над детето в училище
- Детето не иска да ходи на училище.
- Избягва определени уроци (часове/ дни) в училище.
- Променя маршрута от/ до училище, използва дълги/ различни маршрути до/ от училище.
- Страх го е да ходи пеша/ да се връща от училище.
- Моли да го закарат/ да го придружават до училище.
- Закъснява за училище, връща се късно от училище.
- Има „мистериозни болести“: неспецифични оплаквания, главоболие, свиване на стомаха.
- Има необясними порязвания, натъртвания, белези.
- Скъсани/ увредени дрехи, лични вещи.
- Изцапани или „загубени“ учебници, екипировка, лични вещи, „губи“ джобни пари.
- Иска допълнителни пари/ лакомства без ясни обяснения.
- Връща се вкъщи гладно (защото са му взели парите за обед).
- Краде пари (за да плати на някой, който го тормози).
- Проявява раздразнителност, гневни изблици, груб език, импулсивни удари.
- Усамотява се.
- Изглежда разстроено, нещастно/ потиснато.
- Лесно се изморява.
- Разстройства на съня (вкл. викове, нощни кошмари).
- Изблици на плач/ хленчене.
- Загуба на апетит.
- Забравя за много неща, разсеяно е, трудно се концентрира.
- Заеква, гризе си ноктите, поява на тикове.
- Изглежда неуверено, постоянно се извинява, че няма да излиза да играе/ да се среща с други деца.
- Има малко приятели.
- Рядко го канят да излезе навън.
- Мокри се в леглото.
- Отказва да каже какво не е наред.
- Дава неправдоподобни извинения/ обяснения за всеки един от посочените признаци за тормоз.
Забележка: Всеки от тези посочени признаци може да се дължи и на други причини, а не на тормоз от връстниците (те са само възможен индикатор на проблема)
Какво може да направи родителят относно тормоза в училище?
- Обсъдете внимателно проблема с детето, без да го питате директно „Някой тормози ли те в училище?“ (срамът, породен от тормоза, от преживяното унижение, от безсилието на детето да отстои себе си може да му попречи да признае); по-добре попитайте: „Има ли някой в училище, който се държи лошо, който тормози другите деца?“. Изслушайте внимателно отговорите на детето и се опитайте да стигнете до името/ имената на децата, които тормозят другите деца.
- Проявете съчувствие, слушайте внимателно и се опитайте спокойно да се уверите във фактите.
- Уверете детето, че тормозът ще бъде прекратен.
- Опитайте се да помогнете на детето да погледне на преживяното като на опит, който макар и негативен, може да придобие и позитивен смисъл, ако детето с ваша подкрепа преодолее проблема.
- Ако тормозът продължава от дълго време или е крайно неприятен, стресиращ за детето, отидете в училището и обсъдете проблема с учителя, психолога или друга авторитетна фигура, която е отговорна за тези проблеми.
- Ако тормозът става в училище (каквито са повечето случаи) или по пътя от/ до училище, съвместно с училищните власти подгответе план как да се справите с него.
- Започнете като регистрирате инцидентите, като изброите С КОГО, КОГА, КЪДЕ И КАК се случват тези неща.
- В повечето случаи е по-добре, ако децата успеят сами да превъзмогнат проблема, без вашата директна намеса или очевидна помощ. Ако предложите пряка помощ на детето, направете го тактично: например ако решите да взимате детето след училище, не го чакайте пред вратите на училището, а зад ъгъла.
- Не защитавайте позицията на възмездието („Удари го и ти!“): това може да е чуждо на темперамента, характера на детето и да му донесе още повече срам или болка, ако този, който го тормози е по-голям/ по-силен (ако обаче, детето Ви реши на свой ред да отвърне (да се бие) и по този начин си навлече неприятности след сбиването, използвайте регистрацията на случаите за подкрепа/ обяснение на поведението на детето.
- Ако тормозът е свързан с физическо насилие или изнудване (вкл. ако се случва извън училището), поставете в известност родителите на този, който тормози детето, за предпочитане чрез училището.
- Ако ситуацията не се подобри, бъдете готов за контакт с адвокат, изискайте изпращането на писмо до родителите на този, който тормози детето, като ги уведомите за юридическите последици.
Как децата могат да си помогнат да избегнат тормоза от връстниците в училище?
Ако детето Ви е обект на тормоз, или имате данни, че такива проблеми съществуват във Вашия район/ училище, за предпочитане е да предупредите и да посъветвате детето предварително, като го обучите на някои основни правила.
Започнете с това, че тормозът от страна на връстниците е нещо много лошо и детето никога не трябва да се срамува да каже, ако на него му се случи такова нещо (уверете се, че това съобщение е добре разбрано от детето).
Някои полезни за детето съвети
- Винаги казвай на възрастен човек, на когото имаш доверие, ако някой те тормози (в училище или извън училище).
- Стой заедно с приятели и всички кажете НЕ на този, който прави опит да ви тормози.
- Помни, че е по-сигурно, когато си с други хора: тези, които тормозят другите обикновено са страхливци, които не обичат другите да ги наблюдават.
- Избягвай да ходиш по места, където се случва да тормозят деца.
- Когато някой се опитва да те тормози, говори бавно, ясно и уверено. Понякога за това помага ако предварително се упражняваш да казваш „не“ пред огледалото.
- Опитвай се да не губиш самообладание, остани спокоен. Плачът, хленченето и бягството често дават повод на другия още повече да се забавлява.
- Гледай този, който се опитва да те предизвика право в очите, стой изправен, опитай се да изглеждаш уверен и бавно се отдалечи
- Не се опитвай да се биеш (да отвръщаш), ако знаеш, че този, който те тормози може да те нарани.
- Оставяй скъпите вещи/ неща в къщи и не се хвали с пари и ценни предмети. Ако ти искат пари или други неща, опитай се под някакъв предлог да намериш извинение. Ако нещата „загрубеят“ и усещаш, че не можеш да откажеш, не се бий за да получиш обратно това, което са ти взели. Кажи на възрастен човек наблизо и поискай помощ, колкото можеш по-бързо.
- Ако този, който се опитва да те предизвика, те обижда и ти се подиграва, старай се да не му обръщаш внимание (все едно, че нищо не ти е казал (най-доброто, на което се надява, този, който те тормози, е да те види разстроен или объркан). Понякога е много трудно да не му обръщаш внимание, но се опитай да го направиш.
- Помисли си дали ти самият, без да искаш, с поведението си не предизвикваш някое дете да те тормози. Ако това е така, можеш ли да промениш поведението си по някакъв начин, така, че другите да нямат желание да се закачат с тебе?
- Разбира се, най-добре е да не ходиш сам по места, където тормозът е нещо често.
Други фактори
За съжаление много хулигани и деца, които обичат да тормозят другите имат агресивни или неангажирани с децата си родители. В много случаи тези родители не са склонни да подкрепят жертвите на своите деца или техните родители. Някои от тях дори окуражават децата си, особено синовете си, да бъдат груби, с „твърд“ характер. Има случаи, когато такива родители дори изпитват известно удоволствие от оплакванията, които получават.
Тези родители трябва ясно да научат, че такова отношение към поведението на децата им е недопустимо, затова в такива случаи не пренебрегвайте идеята да се посъветвате с адвокат.
* По материали на Катедра „Обща, експериментална и генетична психология“, СУ „Св. Климент Охридски“.