Върви народе възродени, към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови.
Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път.
Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят.
24 май не е просто поредния официален празник – това е денят, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа.
24 май е символ на достойнство, традиция и духовност.
Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме завещали на света, даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "всички славяни".
Традиция – това е най-дълго празнуваният ни празник в историята.
Духовност – тържество не на политици и военни, а на културата и науката. На хората градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас.
Няма друг ден, в който българинът да е толкова топло усмихнат, няма друг миг, в който съзнанието ни да е така удовлетворено.
Това важи с още по-голяма сила за нас – жителите на този дунавски град – Русе е един от първите градове в страната, където отрано започват да се тачат живота и делото на славянските първоучители. Именно тук, в Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски написва химна "Върви народе възродени".
Нека на този ден преклоним глава пред делото на светите братя Кирил и Методий и пред труда на българските учители.
Честит професионален празник, скъпи колеги!
Честит ден на просветата, уважаеми ученици и родители!
